Раждането на дете е най-радостното нещо на този свят. Но то вероятно е хиляди пъти по-прекрасно, когато малкият човек е чакан, измолван от Бога и науката, спечелен с помощта на хиляди трудности и мъки.

Над 270 000 български семейства не могат да имат свои деца по естествен начин и много от тях тръгват по пътя на инвитро метода, за да спечелят най-сетне своята порция щастие.

Силвия и съпругът й Асен** са едно от тези многострадални семейства. В продължение на близо 10 години двамата минават през всички кръгове на ада, за да получат своята щастлива развръзка.

Срещат се и се обикват в края на гладните 90 години. Още преди да сключат брак, решават, че искат да имат дете. Опитите им обаче не се увенчават с успех. 27-годишната тогава Силвия – човек на точните науки,

решава да се довери на разумния подход и отива на лекар,

за да провери дали няма някакъв проблем. Все още не се тревожи особено. „Дотогава учех, гледах да завърша, започнах и да работя и много-много не мислех защо не се получава. Млада бях още”, споделя тя. След рутинен преглед в поликлиниката гинекологът я кани в частния си кабинет – „много по-добре оборудван, разбира се”, и установяват раничка на шийката на матката. След микрооперация и курс антибиотици проблемът е решен, но Силвия все така не забременява.

Прави си допълнителни изследвания, които показват, че яйчниковите й тръби са запушени. „Все още бях доста млада, така че това не ме стресна”, признава тя. И отива при едно от светилата на българската медицина за консултация. Присъдата е зловеща – тръбите са напълно сраснати и тя никога няма да забременее по естествен път.

Тогава Силвия още и не помисля за инвитро. В края на миналия век

процедурата още не е популярна в България

и тя се надява, че ще намери обикновено лечение, което все пак да реши проблема. Един ден открива обява, в която неизвестен за нея лекар предлага медикаментозно отпушване на тръби. И през ум не й минава, че може би става дума за шарлатанство.

Веднага си записва час и отива при „специалиста”. Първите му думи към нея са: „Момиче! Така като ви гледам, сте напълно здрава и красива млада жена! Твърде млада сте, за да се вълнувате от тези неща! Имате ли 20 години?”. Тогава Силвия е на 33 и споделя, че проблемът за нея е дори извънредно голям.

Започват терапия с поредни серии различни антибиотици. При всеки преглед тя чува стандартното уверение: „Спокойно, сега всичко ще се оправи, пий си лекарствата”. Минават месеци, но нищо не се случва. Накрая в нея назрява подозрението, че се е превърнала в златна кокошчица за един симпатичен шарлатанин, и спира посещенията.

Приятелки я насочват към лекар в Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III”. Окуражена от коректното му отношение, тя с надежда приема

предлаганата терапия – продухване или хидротурбация на тръбите. При този метод в яйчниковите тръби се вкарва контрастна течност, чието налягане евентуално разтваря срастванията. С помощта на контрастно вещество лекарите могат на монитор да проследят до каква степен е повишена проходимостта. Хидротурбацията и подобният на нея метод – персуфлацията, при който се използва газ под налягане, се прилагат в България от десетилетия и много жени са сполучили да забременеят с помощта на тази проста операция. Обнадеждена, Силвия ляга на болничната маса.

След 15-минутната процедура следва нова присъда – едната тръба е напълно непроходима, а във втората контрастното вещество е навлязло едва-едва. Тогава за първи път Силвия се отчайва. В следващите две години не предприема нови опити за лечение.

В началото на 2004 г. й попада статия за инвитрото. От нея разбира, че при запушени тръби и редица други проблеми, водещи до безплодие - нарушен хормонален баланс, липса на овулация, прекарани венерически заболявания, – една

сравнително проста и безболезнена серия от процедури

може да й даде най-накрая онова, за което толкова дълго е мечтала. След период на хормонална стимулация и контрол на овулацията от тялото й ще бъдат извадени узрели яйцеклетки, които след оплождане в лабораторна среда ще бъдат присадени в матката й. Методът се използва успешно по света от 1978 г., когато във Великобритания е родено първото „бебе в епруветка” – днес 32-годишната Луиза Браун. Развълнувана, Силвия веднага казва на мъжа си: „Това е за нас!”.

Урежда си преглед при най-нашумелите за времето специалисти. След безкрайно висене в чакалнята и задължителни, скъпи и ненужни изследвания на място авторитетите безцеремонно я поливат със студена вода – „Вие сте вече 35-годишна и сте твърде стара. Не се надявайте на успех!”.

„Сякаш ми прекършиха крилата”, споделя Силвия. През петте месеца, в които посещава клиниката, тя всеки път чува едно и също: „Твърде стара сте!”. Въпреки това продължава да си прави изследвания всяка седмица и се сбогува с хиляди левове в името на своята надежда. Подава документи за финансиране към Програмата за лечение на безплодието при жената към НЗОК, която поема стойността на някои от медикаментите за предстоящата процедура. Остава само да се назначи дата.

Точно преди това да се случи обаче, тя

попада на информация за метода ИКСИ

(интрацитоплазмена спермална инжекция) – вариант на инвитро оплождането, при който сперматозоидът се инжектира направо в яйцеклетката. ИКСИ се използва обикновено при малобройни, слабоподвижни и нежизнеспособни сперматозоиди при мъжа. Тъй като никой до този момент не се е сетил да прегледа състоянието на съпруга й, двамата се насочват към един от малкото специалисти по метода по това време. Оказва се, че броят на жизнените сперматозоиди при него е почти нулев. Диагнозата – запушване на семенните канали с камъчета. Асен успешно преминава през операция за отпушване на каналите, необходимостта от ИКСИ отпада, но вярата на семейството в посещаваната от тях инвитро клиника е разколебана. Как може да не забележат нещо толкова важно? Силвия се отказва от процедурата.