Мозъкът ни обработва звуковата част от спектъра с чувствителност към идващите звуци по начин, наподобяващ подреждането на кадрите при старите неми филми, откри ново изследване. Предишни изследвания по проблемите на зрението установиха, че то работи по ритмичен и осцилиращ модел. А сега имаме доказателства, че и слухът работи по много подобен начин. Излиза, че на практика почти цялата ни представа за света се основава на вид стробоскопен ефект в нашия мозък.

Според учените една от вероятните причини механизмът да е такъв е, че той ни помага да се фокусираме върху най-важните звуци в нашата среда и, отделно, че ни помага да разположим звуците в тримерното пространство, в което живеем.

“Новото откритие за механизма на слуховото възприятие подкрепя хипотезата, че перцепцията ни за външния свят не е пасивна, а всъщност нашето възприемане протича на цикли”, обяснява Дейвид Але от университета в Сидни, Австралия.

Science Alert