През 1980 г. професорът по психология Питър Томпсън демонстрира една интересна особеност в начина, по който човешкият мозък възприема лицата.
Томпсън показва нагледно тази особеност, като обръща очите и устата на портретни снимки, след което показва цялото изображение „с главата надолу“. Погледнати така, те изглеждат съвсем нормално.
Макар и да става дума за сериозни промени, те проличават когато образът се изправи.
Защо работи?
Според Питър Томпсън „Eфектът Тачър“ свидетелства за начина, по който нашият мозък „усвоява способностите, свързани с разпознаването на лицата, техните черти и информацията, която предават“.
„Когато лицето е обърнато наобратно, някои от процесите не работят толкова добре - особено тези, които ни разкриват пространствените отношения между основните части на човешкото лице – уста, очи и нос. Когато едно лице е обърнато наобратно, мозъкът ни не улавя странностите“ - обяснява психологът.
Смята се, че причината за този ефект се крие в еволюцията на нашия мозък, при която той се е научил да възприема лицата винаги като изправени в правилната посока. Когато те са обърнати, мозъкът прилага върху тях същия механизъм. Доказано е, че и други примати имат същия „проблем”. Вероятно съответният механизъм в мозъка е еволюирал преди около 30 млн. години.
Разпознаването на лица е имало огромно еволюционно значение за нашия вид, което личи по множество необясними днес особености на възприятията ни. Сред тях е например и явлението, известно като „парейдолия“, при което лесно виждаме лица в най-различни неодушевени предмети. Учените предполагат, че за оцеляването на човека е било по-добре да види лице дори там, където го няма, в сравнение с това да не забележи нечие присъствие.
Защо е наречен така?
Името на ефекта идва от това, че бил демонстриран от Питер Томпсън с лицето на тогавашния премиер Маргарет Тачър.
