Изглежда толкова лесно: пръчка, две хартиени тръбички, барут и фитил – и ракетата, която гърми и украсява небето милиони пъти на Нова година, е готова! Но защо въобще  лети, защо свисти, защо свети ту червено, ту зелено? И как се получават сърцата и другите фигури на празничното небе?

Базисният модел на ракетата е доста прост. Състои се от пръчка, двигател и заряд, който създава ефектите. Важен е обаче всеки мъничък детайл.

Запалителният шнур например гори между 3 и 8 секунди. След това запалва реактивния заряд от барут в долната част на тръбата на ракетата. Въпреки че взривното вещество е същото, което се използва при оръдия, ракетата не експлодира още на земята. По време на производството барутът се пресова с няколкотонна тежест, затова не може да се запали целият изведнъж, а гори постепенно.

Така се образува огнената “опашка” на ракетата, която излиза през малка дюза. С нейна помощ ракетата се отблъсква от земята и полита. В този процес пръчката играе ролята на стабилизатор. Съпротивлението на въздуха е най-малко, когато пръчката сочи назад. Така ракетата следва курса си.

Някои от фойерверките свистят, направо свирят, докато се издигат нагоре.

Тайната обаче не е в малка свирка, поставена вътре, както би било логично да си помисли човек, а в хитрата структура на заряда. В него един над друг са напластени съвсем тънки слоеве, които горят с различна скорост. Заради това изстрелването на ракетата не е плавно, а пулсиращо, така се получават вибрации, които се чуват като свистене. Колкото по-тънки са слоевете, толкова по-висока е честотата и съответно тонът на звука.