В забързания свят, в който непрестанно ни обстрелват новини от социалните медии, е уморително непрестанно да се питаш кои от звучащите сходно заглавия почиват на истински научни наблюдения, и кои са псевдонаучните врели-некипели. От друга страна, това упражнение е полезно, защото развива критичното ни мислене.

Въпреки скептичното мислене на мнозина от нас, редица изследвания са показали, че е невероятно лесно дори и високо образовани хора да се подведат по псевдонаучни теории и твърдения. Противниците на ваксинирането и отрицателите на климатичните промени са сред най-популярните примери днес, пише Science Alert.

Как тогава да разбереш кое е вярно и кое не е, без да имаш научна степен? През 1966 прочутият теоретичен физик Ричайрд Файнман представя изключително проста техника, която днес е по-важна от всякога.

Това, което трябва да направите, когато чуете или прочетете нещо, което звучи наукообразно, е следното:

да го преведете на обикновен език – или още по-добре, да накарате човека да ви го обясни, без да използва научен жаргон или термини и да видите дали нещото продължава да има смисъл.

Например, когато ви казват, че имунизацията причинява аутизъм, защото „едновременното прилагане на множество ваксини претоварва или отслабва имунната система“, това може да звучи достоверно. Но можете ли да обясните с обикновени думи какво означава? Или как инжектирането на мъртъв вирус – така че организмът да може да го разпознае и да го атакува, ако го срещне жив – може да доведе до широк спектър от промени в мозъка, възприятията и поведението? Да, трудно е.

Преди 50 години Файнман не говори нито за ваксините, нито за промените в климата, а за образованието. В реч пред Националната асоциация на учителите по точни науки, той се стреми да предаде на утрешните педагози разликата между това да знаеш името на нещо, и истински да го разбираш.

Той дава пример с учебник за първи клас, започващ със следните картинки: куче играчка на пружина, истинско куче и мотоциклет.

>>