На 29 юли 2005 г. ЮНЕСКО официално вкарва в престижната си програма „Паметта на света” три средновековни медицински ръкописа, пазени в Националната академия на науките на Азербайджан. Един от тях е „Книга за хирургията и инструментите” на Абулкасим Захрауи – един от най-известните арабски лекари и хирурзи, живял в Средновековна Европа.

Книгата е датирана от 13. век. Абулказис, както е известен в Западна Европа, е живял близо два века по-рано. Необикновените му постижения в областта на медицината обаче оставят такава следа, че операциите и инструментите му се обсъждат и използват дори и през 19. век. Едни от най-известните инструменти в хирургията са въведени именно от него.

Абулказис е роден през 936 г. в града Ел Захра, намиращ се съвсем близо до Кордоба в днешната испанска провинция Андалусия. Той е потомък на арабското племе ансар, заселило се по-рано в испанските земи. Прекарва по-голямата част от живота си в Ел Захра. Там учи, преподава и практикува медицина. Оперира почти до смъртта си през 1013 г., две години след опустошаването на Ел Захра от араби.

През Средновековието градът за кратко става столица на Ислямския халифат на Кордоба, който властва над Иберийския полуостров и част от Северна Африка от 929 до 1031 г. Периодът се характеризира с изключителен разцвет на търговията и културата в района. Градът „Мединат ал Захра”, който означава „Градът цвете”, е смятан днес за

забравения Версай на средните векове.

Известен е с великолепния си комплекс от дворци, пълни с невероятни богатства. Според описанията на летописците и пътешествениците Ел Захра е най-великолепният паметник, построен от маврите в Испания.

Съседният Кордоба е известен и като средище на медицината през Средновековието. От цяла Европа се стичат там за операции. През 10. век в Кордоба е имало повече от 50 болници, които са предлагали лечение и различни хирургически операции. Точно в това време работи и Абулказис, който става известен още приживе в цяла Западна Европа. Лекарят практикува в Ел Захра по време на разцвета на града, който е средище на култура и интелектуалци.

Заради опожаряването и разрушаването на Ел Захра по време на по-късните кастилско-андалуски конфликти за живота му се знае малко.

Останали се безценните му книги,

написани собственоръчно от него.

Името на Абулказис се споменава за първи път в летописи на Абу Мухамад бин Хазим, който го нарежда между най-великите лекари в испанските земи, владени от маврите. Нещо повече, европейските хирурзи по това време го признават за най-големия авторитет, при него са идвали за помощ и съвет хора от целия континент.

Смята се, че хирургът е бил личен лекар на андалуския халиф Абд ал Рахман Трети, който е построил Ел Захра, или на наследника му Ал Хакам Втори. Посвещава целия си живот на медицината, най-вече на хирургията. Арабинът се специализира в лечението на болести чрез обгаряне.  Смята се, че той е

първият лекар, описал извънматочната бременност,

която по онова време водела до сигурна смърт на майката.

Най-известният труд, който Абулказис оставя, е медицински трактат с 30 глави „Китаб ал Тасриф”, завършен около 1000 година. В него той обсъжда широк кръг от медицински теми, между които хирургия, ортопедия, офталмология, фармакология, зъболечение, раждане и хранене. В книгата са изброени данни и случаи, събирани през почти 50-годишната му медицинска практика и преподаване.

Трудът е изключително ценен, макар че невинаги е бил оценяван по достойнство от специалистите. В него Абулказис описва за първи път метод за наместване на рамото, станал известен по-късно като метод на Кочър, както и позата на Уолчър при раждане в акушерството.

В „Ал Тасриф” лекарят

обяснява как се превързват кръвоносни съдове почти 600 години преди

френския медик Амброаз Паре, смятан за един от бащите на съвременната хирургия. В книгата за първи път се описва наследственият характер на хемофилията – състояние, при което кръвта не се съсирва при отваряне на кръвоносен съд. Абулказис е и първият, който подробно разказва за хирургическа процедура, при която се прави лигатура на слепоочна артерия при лечение на мигрена. Отново 600 години преди Паре той описва как е практикувал това на собствената си слепоочна артерия. Тази техника за хирургическо лечение на мигрената беше възродена отново и през нашия век от хирурзи в Южна Африка.

В книгата си Абулказис описва използването на форцепс при раждане. Той

въвежда и конците катгут при зашиването на вътрешни рани.

Изработвани от естествени влакна от стените на животински вътрешности, тези конци се използват и до днес, тъй като се абсорбират от тялото.

Във фармакологията лекарят е първият, който започва да прави лекарства чрез сублимация и дестилация. В книгата си той описва подробно и дава рецепти на „основните съставки”, от които след това се правят по-сложните лекарства за обща употреба.

Последната и най-голяма глава „За хирургията и инструментите” се смята за най-голямото постижение на средновековната хирургия. Това е първата независима и подробна разработка в тази област. Абулказис описва много оперативни процедури и инструментите за тях, повечето от които изобщо не се споменават в другата класическа литература и за които се смята, че са негово изобретение. Абулказис е и първият медицински автор, който дава илюстрации на използваните от него инструменти.