Една от най-бляскавите и разпалващи въображението технологии, измислени от научната фантастика, е моменталното транспортиране на един обект от едно място на друго, известно като телепортация. Сред многобройните фантастични произведения, в които телепортацията играе важна роля, е достатъчно да споменем сериала „Седморката на Блейк” или култовия космически епос „Стар Трек”.

Технологията за телепортация е плод не само на развинтеното въображение на писатели и сценаристи, а и на нуждата от опростяване на сюжета. Например

в случай, че снимаш космическа сага

и в определен момент от историята твоите герои имат изключително важна и спешна задача на повърхността на някоя планета. Очевидно е много по-просто и бързо те моментално да се прехвърлят на желаното място, вместо да се качват в спускаем апарат, който да измине целия път от кораба майка до планетата. При това допълнителен бонус от използването на телепортацията е намаленият бюджет за визуални ефекти.

Със сигурност обаче телепортацията е мечта, чието осъществяване би осигурило безгранични възможности на човечеството. Това съждение, разбира се, е в сила, ако изключим потенциалните сериозни възражения от страна на авиационната индустрия, автобусните, железопътните и таксиметровите компании.

Добрата новина е, че тази вдъхновяваща фантастична идея има своя еквивалент в реалната физика. Тази реална „квантова телепортация” обаче

се различава съществено от това, което виждаме във фантастичните филми.

Преди всичко „истинската” версия на телепортацията не представлява моментално магическо преместване на един обект от една в друга точка. Причината за това е, че се пренася не самият атом, елементарна частица или фотон, а информацията за неговите квантови свойства. Квантовата телепортация е възможна благодарение на странния феномен, наречен entanglement (“сплитане, сдвояване”).