Като деца, всички сме изпитвали страх от тъмното, пише Science Alert. Когато бяхме млади и по-безстрашни за определени нещата, за които сега сме по-предпазливи, имаше нещо в тъмнина, което ни изправяше на нокти всяка вечер. В края на краищата, това е времето, когато чудовищата излизат навън (или поне така сме си представяли). Макар че е детинско да вярваме в това, страхът ни от тъмното е еволюционна черта, която сме наследили. Изследователите предполагат, че този вроден страх идва от един период в човешката история, когато сме били далеч от хищните същества, в които сме се превърнали. Хората се превръщат в супер хищници едва с появата на технология, което не е толкова отдавна.

Преди технологичния напредък, нашите предци са били постоянно нащрек за хищници, които с удоволствие биха хапнали човешко месо. А още по-страшното било, че повечето от тези хищници ловували през нощта – време от денонощието, когато сме особено уязвими, заради сравнително слабото ни зрение. Това означава, че е било жизненоважно  за нашите предци да са в безопасност през нощта. С течение на годините, този страх от тъмното става инстинктивен, а ние все още го изпитваме и до днес под формата на леко безпокойство.

Според едно проучване, направено от изследователи от Университета на Торонто в Канада през 2012 г., тази тревожност не е паническа реакция. Вместо това, тя е нещо като едно силно предчувствие за страх, което ни държи на щрек, в случай, че ни са налага да се отбраняваме или бягаме от неизвестното зло.

Страхът от тъмното е по същество страх от неизвестното. Не можем да видим какво има около нас и това ни побърква, защото въображението изпълва главата ни с най-лошите възможни помисли. За древните хора, това са били лъвовете и други хищници, и в днешните големи градове, това са неизвестни чудовища. Ние създаваме чудовища, които да заемат мястото на едновремешните хищници. Чудесен пример за това са филмите на ужасите: добрите филми никога не показват директно чудовището, защото въображението ни може да го обрисува в най-ужасните форми.

Въпреки, че технически нямаме нужда от този страх, той все още е тук. Тези черти обикновено се предават от далечни роднини през вековете до момента, в който са се вкоренили в психиката ни. Така че, ако вие или някое дете се страхува от тъмното, не забравяйте, че някога това е било жизненоважна черта за оцеляване, благодарение на която нашите предци са останали живи. Това не ви прави страхливи, а просто прави тялото ви по-приспособено към заплахи и, следователно, увеличава шансовете за оцеляване.