Вечерта на 23 юли 1924 г. била напрегната и изпълнена с приятен морбиден трепет. В елегантния вестибюл на къщата на улица „Лайм” №10 в Бостън петима бележити мъже се разхождали нервно в очакване на първия знак от непредсказуемото и необяснимото.

Сякаш изпод земята зад тях се появил мълчалив и малко зловещ иконом и с поклон ги повел към тясна, мрачна стаичка на последния етаж. Господата се сместили около кръглата маса и притеснено се заоглеждали. Само след няколко минути в тази стая те щели да се срещнат с мъртвите.

Напрегнатата обстановка се разсеяла като мъгла с влизането на домакинята. Фатално красивата и жизнерадостна Мина Крандън, известна в цяла Америка като медиума Марджъри, поздравила гостите си, облечена в ефирен халат, домашни пантофки и дълги копринени чорапи. Дрехите й оставяли нищожна храна за въображението, но мъжете добре знаели, че това е костюмът на една честна жена – с него Марджъри показвала на своите гости, че не крие никакви тайни и фокуси „в ръкава си”. Е, вероятно имало и друга причина – малко от господата успявали да се съсредоточат в подробностите от сеанса при такава прелъстителна красота пред себе си.

Всички знаели какво се случва в тайнствената таванска стая на Мина Крандън. Безплътни гласове проговаряли от сенките, от въздуха се материализирали живи гълъби, масата се издигала сама към тавана и странни, неземни светкавици прорязвали мрака. Всичко това обаче щяло да се промени тази паметна вечер на 23 юли. И вината била изцяло на мъжа, удобно разположен от лявата страна на медиума. Неговото име било Хари Худини.

По време на сеанса легендарният фокусник запазил пълно мълчание. Около него се случвали невероятни неща – прозвънял несъществуващ звънец, призрачен глас го повикал по име, а в краката му като оживял паднал и се строшил един мегафон. Когато лампите отново светнали и гостите си поели дъх, за да дойдат на себе си след срещата с паранормалното, Худини благодарил любезно на домакинята и си тръгнал. По пътя към хотела си той се обърнал към своя спътник, седнал до него в таксито, и казал простичко: „Тя е измамница. Спипах я”

Хубавата Мина била въведена в света на паранормалното от съпруга си д-р Лирой Годар Крандън. През пролетта на 1923 г. той научил за „вълшебната масичка”, която чрез почукване помага на мъртвите да контактуват с живите си близки. Крандън поръчал да му направят такава масичка и поканил жена си и четирима приятели да изпробват вълшебните й сили. Всички седнали около нея, хванали се за ръце и започнали да чакат знак от отвъдното. Но нищо не се случило. „Всички бяха толкова сериозни, че се засмях - разказала Мина. – Скараха ми се и съпругът ми мрачно ме уведоми, че тази работа е много сериозна.”

Изведнъж масата започнала да се движи – първо бавно, а после все по-неудържимо тя започнала да се люлее и повдига, докато накрая не паднала с трясък на земята. За да разбере чии свръхестествени сили са причинили явлението, Крандън накарал гостите си един по един да махнат ръцете си от масата. Тя спряла да се клати чак тогава, когато и последният присъстващ се отдръпнал от нея. Крандън вече знаел истината. Медиумът била собствената му съпруга.

Отначало идеята се сторила странна на Мина, но след като двамата провели един след друг много успешни сеанси, славата й на магьосница бързо се разпространила из страната, която по това време е луднала по всякакви магове, вещици и паранормални явления. За да докаже, че жена му е „забележителен магически инструмент”, Крандън я отвел в Европа, за да получи мнението на изтъкнати експерти. Един от тях е бащата на Шерлок Холмс – писателят Артър Конан Дойл, който бил толкова впечатлен от способностите на медиума, че официално заявил, че тяхната истинност е „напълно безспорна”.