Преди около седмица историкът и телевизионен сценарист Никълъс Гибс публикува дълга статия в Литературната притурка на Таймс, в която твърдеше, че е декодирал прочутия Ръкопис на Войнич. За съжаление, твърдят експерти, неговият анализ е смесица от неща, които вече се знаят, и неща, които не е възможно да се докажат.

Веднага щом статията на Гибс се появи в интернет, новините за нея заляха социалните медии, предизвиквайки скептицизъм сред лингвисти и шифристи. Странно илюстрираната книга от 15-и век е била обект на спекулации и конспиративни теории още от откриването ѝ през 1912 г. В своята статия Гибс твърди, че „Войнич“ е ръкопис за женското здраве, чийто странен шифър всъщност е само сбор от известни за времето си латински съкращения. Той предоставя два реда от своя превод на текста, за да докаже гледната си точка.

Но за жалост тя не се споделя от повечето специалисти, които са запознати със средновековния латински. Лиса Дейвис от Средновековната академия на Америка заявява пред The Atlantic: „Те не са граматически верни. Резултатът не е смислен латински… Честно, малко съм изненадана, че „Таймс“ го публикува. Ако просто го бяха изпратили в библитеката Бейнеке, те щяха да го отхвърлят за секунди.“ Библиотеката Бейнеке е мястото, където в момента се съхранява ръкописът. Дейвис отбелязва, че голяма част от твърдението на Гибс почива върху идеята, че ръкописът някога е имал индекс, който давал ключ към всички съкращения. За съжаление няма доказателства за съществуването на подобен индекс, с изключение на факта, че няколко страници от книгата липсват.