Астрономи, проучващи начина, по който се е образувала Луната, откриха нови сведения, които показват, че тя се е образувала, след като по-малка планета се е ударила директно в нас преди около 4.5 млрд. години. Според учените сблъсъкът е бил толкова жесток, че „планетата ембрион“, която ни е ударила, (Тея) в крайна сметка се е сляла и с Луната, и със Земята, пише Science Alert.
Идеята, че спътникът на нашата планета се е образувал вследствие на сблъсък в Слънчевата система, не е нова. Досега обаче учените предполагаха, че Тея просто е „забърсала“ Земята и е избутала Луната в орбитата ни. А след това – си е продължила по пътя в космическото пространство. Днес обаче екип от учени от университета на Калифорния, Лос Анджелис, заявяват, че Тея никога не ни е изоставяла.
За да достигнат до това заключение, изследователите са проучили седем лунни скали, донесени мисиите „Аполо“, както и шест вулканични скали от земната мантия.
Те са искали да видят коли кислородни изотопи се намират в самите скали. С други думи – броели са протоните и неутроните в кислородните атоми. Това е важно, тъй като скалите на всяко едно планетарно тяло в нашата Слънчева система, притежава уникален отпечатък от кислородни изотопи. Именно чрез него може да разберем откъде всъщност са дошли.
Така например, близо 99.9 процента от кислородът на Земята е O-16. Това означава, че всеки атом съдържа 8 протона и 8 неутрона. На планетата ни обаче има и малки количества O-17 и O-18. И именно съотношението между O-16 и O-17 може да бъде използвано, за да се разбере откъде всъщност са дошли скалите (и другите субстанции).
Ако Тея просто е забърсала Земята и е образувала Луната, както се смяташе доскоро, то спътникът ни щеше да е изграден предимно от Тея. Съответно – съотношението между кислородните изотопи на Земята и Луната щеше да е различно.
„Не откриваме каквито и да е разлики между кислородните изотопи на Земята и Луната. Те са неразличими“, коментира Едуард Янг, главният ръководител на проучването.
Нещо повече – откритията подкрепят хипотезата, предложена през 2012 г., според която Тея и Земята са се сблъскали и в крайна сметка – са се слели.
„Тея се е сляла със Земята и Луната и се е разпределила и в двете тела – коментира Янг. – „Това обяснява защо не виждаме различна сигнатура на Тея в Луната и Земята.“
Все още не знаем доста неща за Тея. Янг и неговият екип вярват, че този планетарен ембрион е бил с размер, сходен с този на Земята. Според други той по-скоро е бил голям колкото Марс.
Янг обаче обяснява, че съществуват доказателства, че Тея е нараствала и че ако е била преживяла сблъсъка, е щяла да се превърне в цяла планета.
Ако бъде потвърдено, изследването, което е публикувано в Science, ще промени разбиранията ни за начина, по който нашата планета се е образувала и еволюирала. То може да ни предостави и допълнителна информация за произхода на водата. Челен сблъсък с Тея най-вероятно е довел до унищожаването на всички водни запаси. Ако това наистина се е случило, то водата се е върнала при нас чрез сблъсъците на малки астероиди десетки милиони години по-късно.
От една страна, самият факт, че нашата планета е унищожила друга, за да можем да съществуваме днес, е доста тъжен. Но от друга – поредицата от случайни събития, довели до раждането на човечеството, е наистина забележителна.
