Напук на това, което сте чували в научнофантастичните филми, звукът не може да пътува през вакуум. Как тогава може да има звук в Космоса?
Той пътува на вълни, досущ като светлината или топлината. За разлика от тях обаче, звукът се разпространява в Космоса, като кара молекулите да вибрират. Звуците, които успяваме да запишем в това необятно пространство, всъщност представляват електромагнетични вибрации, които се настъпват по естествен път във вакуума на Космоса, пише iflscience.com.
Различни космически сонди са записали взаимодействията между слънчевия вятър в Слънчевата ни система и Земята, Уран, Юпитер, Сатурн и Нептун. Към тях можем да прибавим и Ио, Миранда и пръстените на Сатурн и Юпитер. Записите на тези взаимодействия произлизат от няколко различни звукови среди.
„Звуците“ на Земята са вследствие на взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на планетата ни, която изхвърля заредени йонни частици с обхват 20-20 000 херца. Космическите звуци идват от самата магнитосфера и от приклещените радио вълни, отскачащи между Земята и вътрешната повърхност на нейната атмосфера, от взаимодействията между заредените частици от планетите и т.н. Можете да чуете някои от тях тук.
Най-дълбоката нота, откривана в Космоса, е B♭. Учените са се натъкнали в нея в звуковите вълни, идващи от супермасивна черна дупка в NGC 1275, в звездния куп Персей, на около 250 млн. светлинни години от Земята. Никой човек не може да чуе тази нота, тъй като времевият период между осцилациите е 9.6 млн. години и тя е 57 октави под клавишите в средата на пианото. „Нотата“ е най-дълбоката, откривана някога от който и да е обект във Вселената.
Наскоро „Вояджър 1“ на NASA подмина хелиосферата и навлезе в междузвездното пространство. Американската космическа агенция разбира, че това се е случило, заради вибрациите на междузвездната плазма, засечени от антената на „Вояджър 1“. Можете да ги чуете тук.
„Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ изпратиха и записи от Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Можете да чуете още космически звуци тук.
