“Господа, всички вие несъмнено сте виждали Луната – или поне сте чували за нея”. Тези думи на Жул Верн, публикувани в книгата на Зденек Копал “Светът на земните планети” (1990)  ясно показват сарказма на великия писател към хората, които никога не са се замисляли за важността на Луната и нейното влияние върху планетата Земя.

Луната е първото по-добре изучено от хората небесно тяло. От праисторически времена определянето на лунните фази е било използвано за навигация и измерване на времето. Месецът е станал мярка за време много преди древните хора да започнат да определят годината, използвайки местоположението на Слънцето. Луната е причината за приливите и отливите, за месечния цикъл в живота на много живи организми. По някакъв странен начин тя ни пази и от голяма част от космическите нашественици, като поема ударите на космически тела с обратната си страна. С една дума Луната дава много бърз отговор на един въпрос често пренебрегван от самоуверените представители на съвременното човечество, а именно: Влияят ли небесните тела върху живота на Земята?

За образуването на Луната има няколко хипотези, които няма да се мъчим да оборваме, а само ще отдадем заслуженото им място. Например, че Луната е уловено от земната гравитация  случайно преминаващо космическо тяло. Или, че Луната е образувана от първичния облак космически прах на Слънчевата система и се е зародила паралено със Земята на мястото на второ по-голямо ядро (Полкарпов, 1948). Една от най-популярните хипотези на 21-ви век е катастрофичния сценарий на сблъсък на Земята с космическо тяло с размерите на Марс, което е откъснало от нея материята образувала Луната (Уикипедия). Същия холивудски сценарий е добил масова популярност и за схващането, че динозаврите са изчезнали след сблъсък на комета или метеор с нашата планета. Една от най-логичните хипотези, всъщност е една и от най-старите, а именно, че Луната е образувана вследствие на въртенето на Земята и откъсването на материя от нея в резултат на центробежните сили, а на мястото на откъсване се е образувала вдлъбнатина, която по-късно е била запълнена от океан.

Искаме да опишем нашата представа за този фундаментален за науката въпрос – как се е образувала Луната и защо това е толкова важно за нас?

Когато се говори за хипотези, се борави с индиректни доказателства и факти, които обаче изглеждат достоверни и логически обвързани. Няма погрешна хипотеза, но има хипотези с подкрепени с по-малко факти или непотвърдени при експериментални опити, както и хипотези по-добре обосновани с такива. Хипотеза от старогръцки означава - предложено обяснение на дадено явление. Затова предлагаме първо хипотезата за да може да дискутираме по нея.

Хипотезата: Земята се е образувала от първичната космическа материя – газове и прах, след като материята е започнала да се кондензира и гравитачно да се събира около едно ядро-център, като преди около 4,54 милиарда години вече се е оформила като самостоятелна планета в Слънчевата система. До тук нищо ново.

Вследствие на изстиването на материята обаче Земята става достатъчно плътна за да започнат да действат в по-голяма степен гравитацията и центробежните сили, но все още е била съставена от една първична разтопена магма, която грубо казано е приличала на тесто. В резултат на центробежните сили една сравнително лека част от магмата е започнала да се отделя и да се събира на едно място, подобно на биенето на масло в маслобойните фабрики. Тази фракция е логично да се събира там, където центробежните сили са най-силни, т.е. на екватора на Земята по онова време. В същото време, тази лека част от материята на Земята се е придвижвала към горната част на земната мантия, като земната кора все още не е била добре обособена. Когато тази фракция е била вече достатъчно гъста и оформена за да започне да се отделя като самостоятелно тяло, под действие на центробежните сили е преодоляла гравитацията на нашата планета и се е откъснала от първичното земно “тесто”. Това е станало около 20 милиона години след образуването на Земята и около 50 милиона години след образуването на Слънчевата система. Така Луната поема по собствения си космически път във Вселената като продължава да се отдалечава от Земята, но се предполага, че движението е двупосочно. До тук все още нищо ново. Предполагаме, че така са се образували и повечето планети на от Слънчевата система, чрез отделяне на материя вследствие на въртенето на Слънцето.