1497 г. Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.
От 1491 до 1495 г. Коперник посещава университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски - професор по астрономия и философия. През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник, която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.
През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара най-новите теории за движението на планетите.
Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери”, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 г., често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.
Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист.
Коперник се проявява и като администратор - по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.
През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения. През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.
През 1510 г. се преселва във Фромборк - малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни.
