31 януари 1958 г. САЩ навлиза успешно в космическата епоха, изстрелвайки своя първи изкуствен спътник на Земята „Експлорър 1”. Данните, събрани от него, потвърждават съществуването на радиационен пояс, обгръщащ Земята.

“Експлорър 1“, известен с официалното име Сателит 1958 Алфа, е изстрелян от Кейп Канаверал с помощта на ракета Jupiter-C.  Той е бил малък и е тежал едва 13,6 кг при пълна натовареност. Половината от теглото му били предимно инструменти – температурни сензори, микрофон и др. Информацията до Земята се изпращала с помощта на 10- и 60-миливатови предаватели.

Д-р Джеймс Ван Алън – астрофизик, работещ по онова време по въпросния проект, създал инструментите на „Експлорър 1“, които откриват радиационния пояс около Земята. Именно поради тази причина днес той носи неговото име.

Радиационният пояс на Ван Алън представлява област от магнитосферата на нашата планета с високо съдържание на високоенергетични заредени частици - предимно протони и електрони. На мета той достига дълбочина 1000 км, а радиоактивните частици в него могат да проникнат през 1 мм олово.

Поясът на Ван Алън създавал трудности за космическите кораби – без значение дали на тях имало хора или не. Радиацията е толкова силна, че може да повреди слънчевите клетки, чиповете и сензорите, необходими на апаратите да функционират. Астронавтите, преминаващи през пояса пък, можели да развият рак.

Какво направила NASA? Агенцията започнала да изключва сензорите, когато апаратите прекосяват пояса на Ван Алън. Същевременно поставила чувствителните инструменти зад по-качествени защитни пластове.