сп. "Обекти"

Олег Дивов е от онези творци, чието чувство за хумор може да разплаче от смях всеки читател и да превърне в комична и най-сериозната ситуация. Роден в Москва през 1968 г., той е носител на почти всички руски награди за фантастична литература. Единственият му роман без номинация е "Най-добрият екипаж в Слънчевата" (1998), според самия автор - "защото твърде много се псува на майка." Дивов е издал 11 романа, няколко повести и разкази. Повече за него може да научите от интервюто,, което той даде за сп. “Обекти”, публикувано в бр. 1 от 2010 г.

Рожнов притискаше Алън към стената, а Кучкин с наслада млатеше американеца по физиономията. Малко по-далеч висеше Шулте и мрънкаше нещо за недругарско поведение и загубата на екипен дух - при това не уточняваше за кого се отнася това. Руснаците разбраха началника така, както им се стори по-удобно: смениха се, и сега вече Рожнов набиваше чемберите на астронавта...

Уви, първият орбитален побой – събитие, разбира се, историческо, ако се вгледаш внимателно, сравнимо по значимост с лунната крачка на Армстронг - се случи само в мечтите на летеца-космонавт от РКА подполковник Кучкин. Цели дванадесет часа той си представяше какво именно и по какъв начин ще стори с насовеца, щом успее да го измъкне от спускаемия апарат. Кучкин не беше зъл или жесток по натура, просто мисълта за справедливото възмездие му помагаше да остава в тонус.

Горе-долу за същото си мислеше инженерът Рожнов през цялото това време. Наистина, правеше и сметки как да удържи Кучкин, така че въпреки всичко последният да не пребие Алън до смърт.

Началникът на експедицията за посещение на "лунната платформа" Шулте не се поддаваше на емоции, безсмислени пред лицето на смъртта. Той мислеше само за спасяването на станцията. Когато стана ясно, че Алън няма да отдели спускаемия апарат, Шулте се досети каква беда бе сполетяла нещастния астронавт, съжали го и го забрави. Точно тогава и Кучкин се успокои - отначало той се мяташе по отсеците, търсеше биг рашън хамър, но след това Рожнов нещо му разказа, двамата изведнъж взеха да се кикотят, лицата им се проясниха и те доложиха: командире, заповядайте.

Беше студено, влажно и задушно. Отвратителна комбинация.

Центърът за управление на полетите в Корольов помагаше със съвети. Съдейки по бодрия и делови тон, всички отговорни лица там просто полудяваха.

В Хюстън, изгаряйки от срам, буква по буква четяха договора на астронавта Алън. Техният главен вече бе казал на руския и европейския си колеги: "Какво мога да кажа? Нямам какво да кажа. Нека се опитаме да спасим нашата станция. A после ще видим."

Колегите решиха, че това е разумно. Алън отдавна можеше да се е отделил и да захожда за кацане. Но не го правеше. Той просто седеше в TM4 , глух и ням – криеше се като мишка в дупка, отцепил се с капака на люка не само от връхлитащата станцията смърт, но и от целия свят. Когато така постъпва бивш военен пилот, значи човекът не е наред. Ами нека си кюта засега.

Руснаците само бяха бесни, че Алън се бе затворил не къде да е, а именно в "Съюза". Хайде, да се бе заврял в "Осата"... Този бяс всъщност беше напълно ирационален, и хората от Корольов се постараха да го потиснат в себе си.

А Кучкин именно за това крещеше, когато търсеше по станцията биг рашън хамър - сиреч, насовско копеле, ти чий спускач открадна?

Шулте можеше да заповяда на руснака да прекрати истерията - и този, несъмнено, веднага щеше да спре. Но самият командир за известно време загуби всякакво чувство за реалност - висеше посред главния модул, гледайки тъпо в разтворената инструкция, неспособен да различи и една буква, и се мъчеше да си спомни къде за последно бе виждал големия чук. Много заразително беше кучкиновото озверяване.

В действителност това състояние на вселенска паника продължи най-много няколко минути. Екипажът много бързо се окопити, защото нямаше право да губи време за страх - и по инструкция, и по съвест, за да оцелее. Трябваше да се увият във всичко топло, което могат да намерят, и да се хващат за инструментите.

До посещението на Желязната Дева оставаха осемнадесет часа и половина.

* * *

Когато системата за поддържане на живота започна да се разпада, в главния отсек работеше Чарли Алън. По-опитен космонавт може би щеше да почувства приближаването на опасността с гръбначния си мозък, да наостри уши и да забележи: от привичния звуков фон бе отпаднало тихичкото, на прага на чуваемостта, бръмчене на вентилаторите. Но Алън беше трети ден в орбита - въобще през живота си, не се чувстваше много добре, движеше се внимателно, недочуваше и съобразяваше бавно. Останалите членове на експедицията вече се бяха адаптирали дотолкова, че успешно се преструваха как не им се гади. Алън си знаеше: след около седмица трябваше да привикне към постоянното усещане, че стомахът му е заседнал под гърлото - и се стараеше да не се тревожи.

Безтегловността е въпрос на навик. В историята на орбиталните полети само на двама не им беше прилошавало. И двамата - руснаци, но не някакви специални, а просто бивш военен водолаз и учен-очиларка, което окончателно оплете медицината.

Алън си мислеше именно за тази забавна прищявка на съдбата, когато му стана трудно да диша. Известно време пресмяташе какъв друг вътрешен орган можеше да е дал накъсо, не трябва ли да се прави кардиограма, да се оплаква на Земята, и въобще, не са ли много тия дертове за един астронавт. После се накара по малко да се раздиша и още една-две минути относително спокойно вкарваше щепселите в контактите. След това се разтревожи, обърна се и видя мигащата лампичка.

Въздухът в главния модул веднага му се стори влажен, мокър, тежък – какъвто всъщност си беше.

- Ох, мамка му! – изстреля Алън и посегна за аварийната инструкция, добре че тя бе закрепена в обхвата му на досегаемост. “Ако мига червеният предупредителен сигнал, най-напред се ослушайте. Чувате ли бръмченето на вентилаторите? Да, не. Ако не, закрийте плътно решетката на въздуховода с длан. Усеща ли се циркулация на въздуха? Да, не. Ако не ... "

- Ох, мамка му! - повтори Алън със съвсем различен глас.

- Да! - съгласи се някой зад гърба му. Алън рязко, като на Земята, се обърна и започна да излита, но Шулте го хвана.