сп. "Обекти"

Проф. д-р Петър Гецов е директор на Института за космически изследвания към БАН, един от водещите български учени в областта на авиокосмическото приборостроене и системите за автоматично управление на летателни апарати. Завършва Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия. Защитава докторска степен във Военновъздушната инженерна академия „Жуковски“ (Москва), а през 2000 г. завършва стратегически курс по национална сигурност и отбрана в Генералщабния факултет на Военната академия  "Г. С. Раковски”.  Проф. Гецов е ръководител на проекта “Метеор” по програмата “Интеркосмос”, а по-късно e главен инженер на научната програма “Шипка” за полета на втория български космонавт. От 1996 г. той е директор на Института за космически изследвания при БАН. Член е на Междуведомствената комисия по космически изследвания към Министерски съвет на България.

Професор Гецов, къде се намира България в света на космическите изследвания?

Ние имаме сериозни традиции, преди всичко, защото много рано сме се приобщили към модерните страни, провеждащи космически изследвания – още през 1969 г. През 1972 г. е изстрелян първият български космически прибор за изследване на космическата плазма. Така България става 18-ата страна в света, която със собствена апаратура проучва и прави експерименти в Космоса. След това станахме шестата в света, която има космонавт. Успяхме да създадем и изцяло оборудвания у нас спътник „България 1300”, а по-късно и спътника „Метеор-Природа”. Полетът на втория български космонавт през 1988 г. беше върхът на българските космически изследвания поне засега. Успяхме да разработим 11 отделни апарата, които бяха на много високо ниво за времето си. Нашата апаратура след това дълги години бе на космическите станции „Мир” и на Международната космическа станция (МКС), като с нея са работили много космонавти и астронавти.

Спектрометричната ни апаратура „Фрегат” в мисията до Фобос направи някои от първите снимки на спътника на Марс, които и до момента са уникални като качество. Интересна разработка, в сътрудничество с руснаци и американци, беше космическата оранжерия. Ние първи в света успяхме да отгледаме растения като пшеница, репички, салати и т.н., както и първи отгледахме жито „от семе до семе” в Космоса. България има сериозни успехи и в областта на радиометрията. В продължение на една дългогодишна научна програма в момента на МКС има български прибори за измерване на радиационната обстановка. Тази апаратура не е създадена в нашия институт, а от колеги от БАН. Факт е, че за една малка страна като нашата успешно се съизмерваме с великите нации в космическите изследвания. Имаме добра история, добри резултати и добра квалификация и това е отлична основа за по-нататъшното ни развитие в тази област.

В контекста на актуалния дебат за финансирането на науката в България, можете ли да кажете, че постигате сериозни научни резултати с минимум средства?

Последните 20 години в българската наука са белязани с недостатъчно финансиране от страна на държавата, като тази рестрикция важи за всички научни направления. В същото време обаче се откриват и много добри нови хоризонти. Ние сме си поставили за основна задача асоциирането на България към Европейската космическа агенция (ESA). Това ще ни осигури много големи възможности, защото срещу членския внос, плащан от държавата, страната ни ще получи не само финансиране за развитието на космическите технологии, но и редица стратегически предимства, свързани с трансфера на високи технологии и знания. Разбира се, не можем да очакваме чудеса от самото начало на членството ни в ESA, но ако сме достатъчно активни и подготвени, бихме могли да привлечем от европейските фондове средства, които многократно надвишават членския ни внос. Това според мен е напълно възможно, на базата на сериозните традиции и квалификация, която имаме, както и поради това, че ние, българите, сме находчиви, добре подготвени, инициативни и хора с характер. Ако подготвяме добри проекти, ако успеем да създадем добра инфраструктура и да привлечем млади специалисти, ще можем да спечелим много средства и да участваме в много успешни научни проекти. Имаме много добра основа и аз бих казал, че от страна на държавата се изисква сравнително малко, за да се започне този позитивен процес на мултиплициране. Защото космическите технологии, както информационните, са свързани със синергизъм – всяка инвестиция в тях се връща многократно. Например в САЩ всеки долар, вложен в космически изследвания, връща десет долара. В ЕС съотношението е около 1 към 7. Проблемът е в това да убедим нашите управляващи, че това са печеливши направления.

Какво конкретно трябва да се направи, за да стане България член на ESA?

Българското правителство трябва да вземе държавническото и политическо решение страната да стане член на Европейската космическа агенция. В това отношение България изостава, защото повечето от бившите социалистически страни вече са или асоциирани, или пълноправни членове на ESA. Ние сме едни от последните, които все още не са се качили на този влак. Това е жалко, защото бяхме сред водещите държави по-рано в програмата „Интеркосмос” на бившия социалистически блок. Всичко, което трябва да се направи в тази насока, е правителството да вземе политическо решение и да плати членския внос от 1,2 млн. евро, което е незначителна сума в мащабите на една държава. За управляващите обаче това явно са много пари и в повечето случаи ни задават въпроса „откъде да ги вземем?” В другите страни въпросът е решен, като финансирането на космическите изследвания стои на отделен ред в държавния бюджет. В рамките поне на последните 5-6 години ние непрекъснато убеждаваме всички правителства, които идват на власт, че тази стъпка трябва да бъде направена. Почти всички европейски държави имат космически агенции или бюра за космически изследвания, докато при нас този въпрос все още не е решен. Ние създадохме една междуведомствена комисия към министерския съвет, но тя имаше чисто консултативен характер и нямаше никакви управленски функции. Не знам дали ние лошо ги съветваме или те не искат да ни чуят, но до момента този въпрос непрекъснато се отлага.

Вероятно Космосът не е сред приоритетите на властта.

Според мен сред обществеността, включително у управляващите липсва разбирането за важността на космическите изследвания. Когато се спомене изразът „космически изследвания”, всички си мислят, че става дума за нещо абстрактно, извънземно и отвлечено. А всъщност става дума за изключително важни неща като GPS технологията, комуникационните технологии, интернет, сателитната телевизия, GSM мрежите, сателитните изображения, метеорологията – всичко това е свързано с близкия Космос. Ето това са космическите изследвания.Разбирате ли, че не можем да решим който и да е проект в областта на екологията или на земеделието, без да използваме GIS технологии (географски информационни системи), както и сателитни изображения? Нашият институт и специално аз като директор винаги насочваме изследванията към прагматичната, приложната част – там, където можем да получим много повече, отколкото влагаме. Но при всичко това отговорът, който получаваме, е от вида на „Кое ни е наред, та сега и с космически изследвания да се занимаваме?” Управляващите са избрани, за да се доверяват на мнението на специалистите и да вземат решения. Трябва да се доверяват и на приоритетите, които има ЕС – сред тях са космическите изследвания и сигурността.

Как би изглеждал възможно най-добрият сценарий за развитието на космическите изследвания в България?

Както казват математиците, има „необходимо и достатъчно условие”. Необходимото условие в случая е да направим крачката с членството в ESA. И трябва да го направим скоро. Иначе можем безкрайно да си говорим колко сме велики, колко сме били, колко ще бъдем и т.н. Ще дам един пример от футбола. Няма значение колко е голяма една футболна сила, ако не участва в световно или европейско първенство. А за да играем в европейското и световното първенство в областта на космическите изследвания, просто държавата трябва да създаде минималните необходими условия за това – да станем членове на ESA. Този акт ще ни позволи веднага да започнем да участваме в европейските космически програми. Пример за мащабен проект, в който бихме могли да участваме, е системата за глобална навигация Galileo. Това ще е третата глобална навигационна система след NAVSTAR GPS и руската Глонасс. Galileo има претенциите да превъзхожда другите системи и да ограничи фактическия монопол на САЩ в тази област. Сателитната навигация е глобален бизнес, който е по-голям от петрола и природния газ, взети заедно. Защото тенденцията е всяко транспортно средство или мобилно устройство да има GPS приемник. Вторият голям европейски проект, в който имаме потенциал да участваме, е за глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Всяка страна може да се включи в този проект и да разработи свой национален спътник. Ние имаме всички възможности в това отношение, имаме разработка за малък спътник, наречен „Балкансат”, който да обслужва страните от Балканския полуостров. Става въпрос за многомилиардни проекти, в които можем да участваме.

Какво ще се случи, ако ги пропуснем?

Ако стоим настрана, ние винаги ще останем само потребители. Тези високотехнологични продукти и тяхната експлоатация са скъпи и вместо да печелим от тях, ние ще плащаме повече - неизмеримо повече от това, което трябва да вложим, за да се включим в този бизнес. Не само ще трябва да купуваме оборудването на системите за мониторинг, но и да плащаме за сервиза им и да купуваме сателитни изображения, GIS инструменти и т.н. От друга страна участието в тези проекти ще ни донесе ценна квалификация и ще ни направи напълно равнопоставени в цялото това пространство. От всеки бизнес има ползи, но участието в бизнеса с високи технологии, с висока добавена стойност води до високи печалби и до съвсем друга равнопоставена позиция на държавата. Ние сме добре подготвени и според мен трябва да използваме този потенциал. В крайна сметка, ако загърбим тези наукоемки бизнес коридори, на наше място ще се настанят други държави, а ние ще си останем потребители. Разбира се, бихме могли да оставим други да се занимават със знания, а ние да разнасяме куфари и да правим кафета. Дори ако България заложи на развитието на земеделието и туризма, това също не може да мине без космически технологии. Ако например искаме да докажем, че отглеждаме екологична продукция, тя трябва да е непрекъснато под наблюдение и сертифицирана по линия на околна среда, почва, разпространение на различни вредности и т.н. Затова е необходим дистанционен мониторинг чрез сателит. Съвременният туризъм също не може да се развива без добра комуникационна структура. Иначе казано, и туризмът, и земеделието не могат да са съвременни и конкурентни без космическите технологии. Мога да дам още много примери, които оправдават усилията и инвестициите в това направление.

В последно време се говори много за образованието като национален приоритет. В същото време много плахо или въобще не се говори за наука. А какво е образованието без наука? Нали именно науката реализира образованието? Ако не поставим науката и технологиите като приоритет, нашето образование няма да прави нищо друго, освен да подготвя висококвалифицирани работници, които ще работят в чужбина.

Реалистично ли е да се надяваме, че ще има бъдещи български космонавти?

Разбира се, че сме оптимисти за трети българин в Космоса. Имаме целия необходим потенциал за това. Българската нация е умна и инициативна и ние можем да се справим отлично с един такъв проект. В същото време трябва да сме наясно, че романтичният период на космическите изследвания вече е в миналото. Сега сме в прагматичния етап. Това означава, че за всяко нещо са необходими достатъчни условия, както и обществена необходимост. Като директор на ИКИ аз разглеждам един български космонавт като средство за изпълнение на конкретна научна задача. Първо трябва да сме икономически стабилни, да имаме достатъчно развита научна, образователна и технологична общност и среда, която да излъчи интересни задачи, които да бъдат извършени в Космоса. След това, в зависимост от задачата, трябва да изберем възможно най-подходящия човек за нея. Изискванията за участниците в космически полети вече са съвсем различни и това означава, че космонавтът може да е с очила и може да не е изключително здрав физически. Той може да е жена, мъж, инженер, химик, астроном и т.н. в зависимост от поставената задача. Но при всички случаи трябва да е един от най-добрите специалисти в областта на експеримента, който ще се провежда. В идеалния случай този човек трябва да е в основата на научния проект. Този български космонавт може да участва и като представител на една международна научна общност.

Кои са перспективните български космически проекти, които се изпълняват в момента?

През тази година на МКС ще бъде изведена апаратура, разработена от нашия институт и от други колеги в БАН, която ще изследва пространството около станцията за параметри като електрическия потенциал и радиационната обстановка. Става въпрос за апаратура, която разработваме през последните 5-6 години, при това почти изцяло със собствени средства. Едно от основните направления, в които работи нашият институт, е в областта на малките спътници. Напълно готови сме да участваме в европейската програма за глобален мониторинг на околната среда и сигурността, за която стана дума. В много западни университети студентите разработват микро- и нано-спътници. За тяхното извеждане в орбита се изискват много по-малко пари. Миниатюризацията и микропроцесорната техника дава огромни възможности. Например, възможностите, за които преди са били необходими спътници, тежащи 1-1,5 тона, като типа „Метеор”, сега могат да бъдат постигнати с един сателит, тежащ 50 кг. Създаването на спътници е много привлекателна и интересна област за младите специалисти и аз гледам на тази дейност като на много добър начин за запазване на квалифицирани кадри.

Разбира се, продължаваме изследванията и в друга област, в която сме силни – космическата физика. Това включва изследвания на йоносферата и магнитосферата на Земята. По отношение на дистанционните методи за наблюдение осъществяваме все по-широко сътрудничество с бизнеса и с държавата за използване на нашите възможности в тази област. Ние например осъществяваме мониторинг на околната среда и атмосферата на градове като Стара Загора, Кърджали и Бургас. Продължаваме и нашите изследвания в областта на космическата медицина и биология. В това направление например участваме в проекта на ESA и руския Институт за биомедицински проблеми „Марс 500”, чиято цел е да осъществи симулирана наземна мисия до Марс. Бих обобщил, че в областта на космическите изследвания става все по-интересно. Участието в този бизнес ще става все по-интересно, все по-приоритетно и все по-печелившо. Ще бъде наистина жалко, ако не използваме големия потенциал, с който разполагаме. Няма никаква причина да не сме тези, които сме били и които сме. Въпросът сега е дали ще бъдем в бъдещето.

"Обекти", брой 3, март 2010 г.