Защо митът за самотния учен-гений е опасен?

06 декември 2017 г., 17:10
195

До голяма степен този стереотип се дължи на популярната култура, като филми и книги. Снимка: spatuletail / Shutterstock.com

Представете си учен, сега, ама веднага. Нека да познаем. Представихте си бял мъж на средна или късна възраст, със стърчаща във всички посоки коса. И сам. Прави ли сме? И стои пред оборудване, което не познаваме, но което ни плаши, разбира се. В този образ има една сериозна липса, и това са всички онези хора, с които вашия учен работи, за да получава резултатите си.

Защо архетипният образ на ученият е на някой, който работи сам? Всъщност, в продължение на векове това е било доста близо до истината. Ако погледнем назад ще видим, че повечето от великите умове на науката са работели основно в изолация и в най-добрия случай с няколко млади сътрудници-ученици. Сър Айзък Нютън е добър пример в това отношение – той е бил известен с това, че обича да работи сам. Джеймс Кларк Максуел и Алберт Айнщайн също са работили сами. В този смисъл самотният гений има историческа основа. Или не съвсем.

До голяма степен този стереотип се дължи на популярната култура, като филми и книги. Но науката не се прави във вакуум и въобще цялата философия на научното изследване налага всяка идея да бъде разгледана, критикувана и оценена от много учени, специалисти в областта. Процесът отнема време и понякога служи не само за да коригира грешки в идеята или дори самата идея, но и за да усъвършенства самата методика и критерии на науката.

Ето обаче защо стереотипът за самотния учен е не само вреден, но дори и опасен. Когато става въпрос за дебат по научна тема обществото е склонно да приема мненията на отделни учени като имащи същата тежест като мнението на стотици и дори хиляди други учени, непознати за обществото. А голяма част от науката се случва напълно невидимо за обществото, и се върши от огромен брой учени, които от една страна работят в екипи, а от друга не са толкова известни по каквито и да е причини, извън тесните си кръгове. В този смисъл влиянието на обществената нагласа при определяне не само решението на даден проблем в науката но дори и неговото популяризиране, е често плод на стереотипи, а не на модерно критическо научно процедиране.

Science Alert

Коментари