Когато гуруто сядал да извършва вечерния ритуал, котката в ашрама се разхождала насам-натам и разсейвала молещите се. Затова той наредил котката да се връзва по време на ритуала.

След като гуруто умрял, неговите последователи продължавали да връзват котката всяка вечер. И когато котката умряла, донесли друга котка в ашрама, за да стои вързана по време на вечерната служба.

Векове по-късно учените, тълкуватели и последователи на гуруто, изписали един куп трактати за литургичното значение на връзването на котка по време на вечерния ритуал.

***

Антъни де Мело