Четирима приятели всяка година ходели на риболов.

Една година обаче жената на единия не му позволила да отиде с останалите. Другите трима били много разочаровани, но нямало какво да направят и отишли на обичайното място край язовира сами. Като стигнали там, видели как четвъртият вече е разпънал палатка си, хвърлил е въдици, наклал е огън и пече кебапчета.

– Нали жена ти не ти позволи да дойдеш! Как се измъкна?

– Ами снощи, както си седях пред компютъра, жената се промъкна зад мен, закри очите ми с ръце и каза “Познай кой е”. Аз още й бях сърдит, задето не ме пусна, но си викам “Хайде, няма да се правя на интересен”.

Хванах и ръцете и се обърнах, а тя по една дантелена нощница – гледа ме и се усмихва палаво. Заведе ме в спалнята – навсякъде свещи, а на нощното шкафче оная книга “50 нюанса” нещо си.
Жената легна на спалнята, извади някакви белезници, закопча се за леглото и ми каза:

– Прави каквото пожелаеш.

И ето ме тук сега.