На днешната дата е роден Тери Пратчет – писателят, който спечели сърцата ни със своя блестящ хумор, въображение и хуманност. През 2015 г. той ни напусна след дълга борба с болестта на Алцхаймер, но днес любовта на милионите му фенове по цял свят е по-жива от всякога.
Откъсите, които ви представяме по-долу, са част от интервю с водещата Лий Сейлс от австралийския канал ABC в Сидни през 2011 г. Един от въпросите, които тя му задава, касае правото на „асистирана смърт“, което писателят защитава публично, след като разкрива, че е болен от Алцхаймер.
„Когато седнах и се замислих, че съм болен от Алцхаймер, си казах, нека излезем и направим най-доброто, което можем – и след това много бих искал да легна някъде на слънце, докато слушам Томас Талис на айпода си, след едно хубаво бренди и един мил, дружелюбен доктор да ми бие една инжекцийка, която просто ще ме изпрати. Имах толкова много писма след това. Повечето от тях от хора, които бяха съгласни и казваха „Да, точно така е. Това е, което искаме. Защо, ако си стар и сакат и не могат да те излекуват, а болестта се влошава всеки ден, се очаква просто да стиснеш зъби и да търпиш, защото някой би искал да се грижи за теб?“ Не е техен проблем. Твой проблем е. […]
Това е изцяло индивидуален въпрос. Фактът, че един човек иска асистирана смърт не означава, че друг също иска това. И ако отидете в Швейцария, например, където всъщност позволяват на чужденците да умират, което по мое мнение засрамва всички замесени, човекът, който иска да умре, трябва да изясни в период от няколко дни на лекар, че искат да направят това и причините да иска да умре са изяснени, защото и на тях не им се ще да оставят някой да умре просто защото иска. Трябва да има причина, нали, да е наистина лоша болест. Но това, което се случва е, че някой от християнското мнозинство слага прът в колелото и казва – „А какво ще кажете за светостта на човешкия живот?“
Аз им казвам „А какво ще кажете за достойнството на човешкия живот?“
[…]
– Страхувате ли се от смъртта?
– Не!
– Той [в книгите на Тери Пратчет Смърт е в мъжки род – бел. ред] е чест герой в книгите ви.
– Да. Да. Дължи ми доста пари…
Но кой се страхува от смъртта? От какво има да се страхуваш?
– Ами, неизвестното?
– О не, аз ценя неизвестното. Тук и сега е това, което ме тревожи. Честна дума. Не, това, което ужасява хората, е умирането, не смъртта. И ето мисля, че тук е мястото на асистираната смърт – тя те пренася от живота до смъртта без неудобната част по средата. […]
Харесва ми това, което правят в Орегон. Щом те диагностицират с болестта и стане ясно, че си кандидат, и всичко е пресметнато, ти дават отварата. Но въпросът е в това, че има доказателства, че хората живеят по-дълго. Те знаят, че могат да умрат, ако вземат това лекарство, но…
„Днес е хубав ден и жената готви много добра вечеря, така че може би ще умра утре.“ След което утре – „Е добре, внуците си идват, може би ще умра друг ден.“ И един човек, който е очаквал да умре в рамките на две години, е още жив след три, защото всеки ден той прави най-човешкото нещо: решава дали ще умре или решава дали ще живее. Животните не могат да го правят. Добре е да знаеш, че хората могат. Това е едно от най-великолепните неща, които можем да правим.
