Като обяви, че отново си бременна, получи няколко изненадани физиономии. Някои хора казаха, че сигурно си луда да родиш толкова скоро след първото. Как изобщо ще се справяш с второ бебе?
Знам, че си уморена, толкова уморена, че има дни, в които се чудиш как ще оцелееш. Беше будна цяла нощ заради бебето ти, на което му растат зъбки и което все още не иска да си спи в леглото. Приспива го на три пъти с люлеене, въпреки че гърбът те боли, а нарастващият корем вече не ти позволява много движения. Лежиш по гръб в леглото и се чудиш как ще станеш на сутринта.
Вече станала в 6.00 часа, мерваш в огледалото тъмните кръгове под очите си и се чудиш: „Къде е красотата на бременната, за която всички говорят?” Набързо изпиваш сутрешното си кафе и слагаш сина си в детското столче, за да закусва, а ти да може да изчистиш от снощи. Когато вечерта идва, отново се чудиш как ще се справиш на следващия ден.
На опашката в магазина с 11-месечното си дете и очевидно големия си корем събираш доста погледи. Жената зад теб прави коментар колко ще са ти заети ръцете. По-късно приятели те канят да излезеш, но си прекалено преуморена, за да се присъединиш към тях. Гади ти се и си мислиш за всички неща, които трябва да се свършват, чудейки се дали изобщо ще успееш.
Терминът ти приближава, гледаш сина си с любов... Първото ти дете, това, което те направи майка. Това, което те промени толкова много, но само за добро. Това, което направи така, че всички болки в кръста и всички безсънни нощи да си заслужават. Това, което ти показа какво значи истинска, безусловна любов. Докато го гледаш, се чудиш: „Как някога ще обичам друг човек по същия начин?”
В деня, в който сложат второто дете в ръцете ти, ще го гледаш със същата огромна любов. Очите ти ще се напълнят със сълзи от щастие по същия начин, както преди година. Сърцето ти ще порасне с още 10 размера и ще ти е странно как изобщо си поставяла под въпрос дали може да обичаш така друг.
