Живял някога един Мъдрец. Той дълго обучавал трима ученика и накрая решил да им даде задача, от изпълнението на която зависело кой ще остане при него да наследи целия му опит. Събрал ги и им казал:

- Искам да ви помоля да ми донесете вода от най-далечния край на планинската долина. Някога живеех там и мечтая да си припомня чудесния вкус на тази вода. Този, който се справи с тази задача, ще наследи цялата ми мъдрост.

И тримата приели тутакси присърце поръката.

Първият, решен непременно да успее, взел веднага един съд и тръгнал на път - много дълъг път, който минавал през много градове, докато стигне до долината. Още щом влязъл в първия град, ученикът бил запленен – толкова много нови и красиви неща имало навсякъде около него. На един пазар видял красива дреха, която силно пожелал, но нямал пари и се хванал на временна работа.

- Ще работя, само колкото да спечеля за дрехата, ще си я купя и пак ще тръгна на път – зарекъл се той.

Намерил си работа при търговец. Но се случило така, че се влюбил в дъщеря му и след месец се оженил за нея.

- Е, какво пък, вече имам жена, ще имаме и деца и щом пораснат, ще тръгна към долината, ще налея вода за моя Учител и пак ще продължа обучението си – казвал си първият ученик и продължил да се носи по руслото на ежедневието. А докато децата му раснали, съвсем забравил за мъдреца.

Вторият ученик постъпил другояче. Той пътувал от град на град, но във всеки от тях спирал за известно време да научи нещо ново и интересно. Така усвоил много знания, занаяти и нови умения. Накрая стигнал и до извора в планината, върнал се с вода за своя учител, но открил, че мъдрецът вече не е между живите.

А третият ученик по пътя към планинската долина спирал само да похапне и нощува. Движил се бързо към целта си и успял да се върне навреме при своя Учител с вода.

Тогава Мъдрецът му казал:

- Само ти успя! Другите не можаха да задържат поставената цел в съзнанието си и разпиляха живота си за неща, които не планираха в началото на пътя си!

Източник: Мениджър Нюз.