Екатерина II Велика е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм.
„Никакви пухенки – децата трябва да се закаляват. Не ги хранете насила – на масата да ядат толкова, колкото иска организмът, а между храненията може да им дадете парче черен хляб. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото искат! Защото детските игри не са просто игри – те са добро обучение и упражнение за децата.“
Тези принципи за възпитание на Екатерина Велика са били наистина революционни за времето си, но е интересно да ги погледнем и днес, повече от два века след царуването на великата императрица.
Нейният собствен син, бъдещият император Павел I бил възпитаван по съвсем друг начин – той бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да изпълнява всичките му прищявки, което според Екатерина II не само не му е донесло нищо добро, но и „му нанесло несравнимо големи физически и морални щети“.
По времето, когато синът ѝ е дете, Екатерина не можела да се намесва в неговото възпитание и единственото, което и оставало, било да търпи и да наблюдава отстрани. След дворцовия преврат през 1762 година, когато тя става пълноправен владетел, характерът на нейния син Павел вече бил непоправим.
„Моят син има лошо здраве и недостойна душа и всичко това е последствие от глупавото му възпитание. Но с внуците ми всичко ще бъде съвсем различно!“, казала тя.
През 1784 г. Екатерина II създава подробно ръководство за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния възпитател. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „винаги да напомнят на техни височества правилата за човеколюбие и благоволение към всички живи същества“.
Нейното педагогическо кредо се състои в следното: „който по природа е добър и се стреми към по-добро, той е роден щастливец.“ Тя държала на скромността и непринудеността в бита и на простотата в храненето и изисквала нейните внуци да консумират здрава, проста и не изобилна храна.
Но най-важното достойнство, което трябвало да се следва при възпитанието на децата според императрицата, било да се научат на любов към ближния, към човешкия род, на чистосърдечност и доброжелателно отношение към всички хора, и да не се поддават на страх, гняв и подозрение.
Педагогическият талант на императрицата е синтезиран в специален наръчник, в който тези нейни принципи за възпитание на стойностни личности са систематизирани в отделни глави – от облеклото и храната до сълзите и страха. И въпреки че съвременните психолози биха оспорили някои от тях (като например „когато паднат и се ударят, да не се обръща голямо внимание, а сълзите са забранени. Защото силният дух подкрепят добродетелите“), повечето от тези принципи и днес звучат актуално и повече от разумно.
Ето няколко интересни извадки от нейното ръководство:
Не забранявайте на децата да играят колкото искат.
Давайте на децата пълна свобода в техните игри и занимания и много по-лесно ще разберете какви са техните наклонности и какъв характер притежават.
Децата не трябва да бъдат ограничавани или наказвани заради техните игри или малки детски прегрешения, както и за всичко онова, което времето и умът ще коригира.
Детските игри не са просто игри, те са добро обучение и упражнение за децата.
