Правя тази разходка заради всички вас, които желаете от сърце да я направите лично, но по една или друга причина нямате възможност за това. Знам какво е наистина да жадуваш нещо, което не можеш да постигнеш и за това посвещавам този пътепис на вас, жадуващите за нещо-ТО (каквото и да е то). Дерзайте, мечтите се сбъдват (понякога)...

Нека започна с това, че гледам и се интересувам от футбол само на големи първенства или при дузпи в някой интересен мач. Но, разбира се, знам кои са Манчестър Юнайтед и имам представа какво означават те за много хора. За това, когато със семейството ми минахме през Манчестър, беше задължително да посветим поне половин ден на Олд Трафорд. Слязох от колата с ясното съзнание, че живея нечия чужда мечта и нося моралната отговорност за това да видя и предам нещата максимално близко до реалността, независимо от липсата на вътрешна емоция при това ми посещение. Може би дори така е по-добре.

Ако футболът е религия, то Олд Трафорд е базиликата Свети Петър. Най-големият клубен стадион на острова, капацитет близо 77 000 души. Наричат го Театъра на мечтите.

На главния вход има издигнати няколко паметника. Първият е на тримата големи, така наречената Света Троица на Манчестър Юнайтед: Джордж Бест, Денис Лоу и Сър Боби Чарлтън. Въпреки, че на рекламния плакат по-горе те са на фона на стадиона, в реалността всъшност стоят срещу него, ето така: