Експериментите показват, че когато мислят за Бог, вярващите (без значение от коя религия) успокояват безпокойството си, когато то е причинено от направени или очаквани грешки. Учени от университета „Торонто-Скарбъро” са измерили мозъчните вълни на хора, получени, докато участниците в опита правели грешки на специално съставен тест. Религиозно настроените реагирали по-спокойно от онези, които не вярвали във висша сила.
„85% от хората по света изповядват някакъв вид религиозни вярвания”, обясняват ръководителите на проучването Майкъл Инзлихт и Алекса Тъле. „Смятаме, че като психолози сме длъжни да проучим защо хората вярват; да разберем на каква цел служат убежденията им.”
С помощта на двата експеримента, които провеждат, изследователите показват, че когато хората мислят за Бог и религия, мозъкът им реагира по особен начин и ги кара да приемат проблемите философски и да не се притесняват толкова от несъвършенството на действията си.
Участниците в опитите били разделени на две групи - едните писали по религиозни въпроси, а другите решавали ребуси с думи, които отново били свързани или с религията, или с идеята за Бога. След това и двете групи решавали компютърен тест, избран специално заради особено трудните си въпроси, които гарантирали много грешки. През това време мозъчната им активност била измервана.
Резултатите показали, че когато вярващите участници мислели активно за религията и божественото, мозъчната им активност намалявала в регионите, регулиращи телесните състояния на нервност и възбуда, които ни служат, за да сигнализират, че нещо не върви както трябва.
По-интересното било, че атеистите от групата реагирали по коренно различен начин. След като минали задачата, в която трябвало да пишат по религиозни въпроси, стресовите зони в мозъка им заработили с пълна пара. Според учените това означава, че за вярващите мисълта за Бога дава усещане за световен ред и обяснява случайни събития, като така намалява стреса. При атеистите обаче мислите за висша сила противоречат на смисловата система, която те поддържат, и вместо утешение, им носят допълнителни тревоги.
„Смятаме, че този феномен се отнася не само до религията, а и до всяка смислова система, която дава на хората усещане за ред и им помага да осмислят реалността. Може би атеистите щяха да се чувстват по-добре, ако ги бяхме накарали да мислят за собствените им вярвания, като например научния светоглед“, смятат ръководителите на проучването.
