"Има някаква граматика в остаряването.
Детството и младостта са пълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се. После глаголите постепенно се сменят със съществителните на средната възраст. Деца, коли, работа, семейство - съществените неща на съществителните.
Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта - бавни, безметежни мъгляви, хладни или прозрачни като стъкло."
Георги Господинов, "Физика на тъгата"
