Когато мечтите прохождат

06 февруари 2017 г., 09:05
192

YouTube caption

За всеки 22-годишен американец дипломирането е важна стъпка в живота. За Остин Уитни тя бе огромна.

Момчето е на инвалидна количка от 2007 г., защото страда от параплегия – парализа на двата долни крайника.

В деня на дипломирането му обаче се случва чудо. Остин хваща здраво дръжките на проходилката, поставена пред него. Ръцете му започват да треперят. Поема въздух и започва да се изправя.

15 хиляди души посрещат притеснената му усмивка с бурни ръкопляскания. Последните съмнения, че може да падне, изчезват от лицето му и той започва да ходи. Бавно, но сигурно. Остин прави най-сериозните седем стъпки в своя живот към подиума, където ректорът на Калифорнийския университет в Бъркли стиска ръката му и му връчва дипломата пред очите на всички приятели, роднини и колеги.

Чудото става с помощта на специален екзоскелет –

вид роботизирано устройство, което се поставя на краката и изглежда почти като шини. „Беше неописуемо – коментира Остин на конференция след церемонията. – Изправял съм се чрез тази машина много пъти досега, но знаех, че на сцената ще бъде много по-различно. Така и беше.“

Остин построява екзоскелета заедно с инженерите от лабораторията Kaz Lab към учебното заведение. Това е устройство, което е толкова удобно и евтино, че може да се превърне в незаменим помощник на стотици хиляди души по цял свят.

Досега екзоскелетите, разработени в Kaz Lab, представляват изключително сложни и скъпи машини, достигащи цени от 100 хил. долара. „Ние правехме буквално поршета“, коментира проф. Хомайон Казерони, ръководител на проекта. Устройството, с което Остин се изкачва на подиума, обаче струва по-малко от 15 хил. долара. Това е хондата на екзоскелетите.

Всичко започва през 2007 г.,

когато животът на Остин се преобръща с главата надолу. След като прекарва една нощ с приятели на по чашка, той се качва в колата и катастрофира, блъскайки се в дърво. Инцидентът прекършва гръбначния му стълб точно над хълбока.  Оттогава е като залепнал за инвалидната количка.

През есента на 2010 г. неочаквано се появява светлина в тунела. Проф. Хомайон Казерони, който досега е работил върху екзоскелети, финансирани от американските военни с цел създаването на супервойници, се свързва с него и го кани да вземе участие в специален проект. Създаването на екзоскелет, който не дава свръхсили на носещия го човек. Просто му помага да ходи.

Остин не е инженер, следва история и политически науки. Това, с което е ценен за екипа обаче, е, че представлява реален обект, върху който проф. Казерони може да изпробва своето изобретение и съответно да го направи максимално удобно и полезно.

Момчето прекарва стотици часове на тестове

в лабораторията в Бъркли – едно най-обикновено подземно помещение без прозорци, претъпкано с кабели и дънни платки. Важно е екзоскелетът да е лесен за управление и най-вече – да предоставя комфорт. За сравнение – първата подобна машина, създадена през 1965 г. от General Electric, тежи 680 кг и е безкрайно непрактична.

Повечето екзоскелети днес са приблизително 40-килограмови. В основата си обаче работят по същия начин – потребителят влиза в своеобразна метална рамка, която обхваща крайниците на краката и ставите. Тя се направлява с движения на тялото или чрез електрическа стимулация посредством малък двигател.  

Студентите на проф. Казерони обаче трябва да се отклонят от нормата, ако искат да създадат машина, която е хем практична, хем евтина. Вместо четири или шест двигателя, те откриват начин да използват само два. Вместо да разработват всяка част от екзоскелета сами, те си ги набавят от най-неочаквани места. Например от спортни магазини, където стоки, принципно свързани с американския футбол и сноубординга, се оказват повече от полезни за новия екзоскелет.

Презрамките на най-обикновена раница

пък служат за закачане на двигателите и батерията към гърба му. Бройката на актуаторите (механизъм, който преобразува ротацията в транслация), задвижващи движенията на ставите, както и сензорите, отчитащи позицията на краката, също е трябвало да бъде ограничена. Самият микропроцесор – „мозъкът“ на екзоскелета, струва едва 60 долара, а не 500, колкото принципно би трябвало да бъде.

Крайната цел е създаването на машина, чиято изработка струва почти толкова, колкото на електрически инвалиден стол. И до голяма степен студентите на проф. Казерони успяват – доказателството е налице. Остин се изправя на крака пред хиляди души, а екзоскелетът е кръстен на негово име.

Как се управлява подобно нещо?

Концентрацията е от изключително голямо значение. Все пак екзоскелетът превръща човека в същински киборг – това е едно уникално партньорство между плът и метал. Когато Остин натиска бутон, разположен върху проходилката, той подава сигнал към екзоскелета, който задвижва неговите крака. Скоростта, с която това става, се задава предварително.

„Остин“ е с максимално опростен дизайн. Това означава, че сензори, които отчитат позицията на горната част на момчето, на практика отсъстват. Двигатели, които автоматично коригират неговата позиция, ако се наклони твърде много напред или настрани, също няма. С други думи – Остин трябва да бъде максимално внимателен, когато се придвижва с екзоскелета.

„Основната ми задача бе да пазя равновесие…

Ужасно много се притеснявах да не се просна по лице“, коментира той.

Въпреки това машината, разработена в лабораторията на проф. Казерони в Бъркли, би могла да превърне една мечта в реалност. Парализираните хора по света най-накрая ще имат достъп до евтин и надежден продукт, който ще им позволи да се изправят на крака и да проходят. И това до голяма степен се дължи и на самия Остин.

„Търсех изкупление – казва момчето. – Всичко, което съм правил след инцидента, е било единствено и само в тази насока.“

С разработката на „Остин“ екипът на проф. Казерони не слага край на своите занимания. В момента в процес на изграждане е нов екзоскелет, който ще бъде още по-удобен за работа и по-евтин. Бавно, но сигурно, стъпка по стъпка, той ще се доближи до всеки, който има нужда от него. Всичко е въпрос на време.

Автор: Владимир Тодоров

Ключови думи:
Коментари