Какво се случва, когато мъж подписва служебната си кореспонденция с женско име

20 март 2017 г., 19:07
1593
0

Shutterstock 

Не са малко хората, особено мъжете, които са убедени, че предразсъдъците и предубежденията към жените на работното място са останали в миналото. Жалко, че не е така. Двама служители в една компания наскоро представиха поредното доказателство за предизвикателствата, които жените се налага да преодоляват само поради стереотипните нагласи в обществото. 

В поредица от туитове американският журналист Мартин Шнайдер разказва за експеримента, който е провел на предишното си работно място заедно с неговата колежка Никол Холбърг.

Ето какво пише Шнайдер. Можете видите оригинала в Twitter ТУК

Никол и аз работехме в малка фирма за набиране на персонал и едно от оплакванията на шефа ни винаги беше: „Тя губи прекалено много време за работа с клиенти.“ 
(Този шеф беше вманиачен на тема ефективност тъпак, но това е друга история.)

Като пряк ръководител на Никол, приемах това за нищо повече от дребен недостатък. Смятах, че причината да се справям по-бързо е повечето ми опит.

Но заради шефа ни следях времето, за което се справя, и ѝ натяквах. Това беше неприятно и за двамата, а тя се стараеше да навакса с работата, която вършеше добре.

И така, един ден размених няколко имейла с един клиент за неговата автобиография, а той беше просто НЕВЪЗМОЖЕН. Груб, пренебрежителен, игнорираше въпросите ми.

Казваше ми, че неговите методи са стандартите на индустрията (каквито не бяха) и че не разбирам термините, които използва (които разбирах). 

Той също идваше от развлекателната индустрия, както и аз. Познавам тази индустрия твърде добре. Така или иначе, беше ми писнало от неговите простотии, когато забелязах нещо. Заради общата ни поща, имейлите ми бяха подписани от името на Никол. 

Той беше груб към Никол, а не към мен. Затова от любопитство казах „Здравейте, тук е Мартин, поемам този проект на мястото на Никол.“

НЕЗАБАВНО ПОДОБРЕНИЕ. Положителен прием, благодарности за предложенията, отговаря навреме, казва „Страхотни въпроси.“ Клиент за пример. 

Бележка: Техниката ми и съветите ми не се бяха променили. Само името. 

Попитах Никол дали това се случва често. Нейният отговор: „Не ВИНАГИ, но често. Доста.“

Направихме експеримент. Разменихме си имената за две седмици. Клиенти, с които се оправях като насън, бяха снизходителни. Един попита дали съм обвързана. 

Никол имаше най-продуктивната седмица в кариерата си. Осъзнах, че ѝ отнемаше повече време, защото трябваше да накара клиентите да я приемат сериозно.

Докато тя убеди клиента, че знае какво прави, аз вече бях на следващия. Не бях по-добър в работата, просто имах това невидимо предимство. 

Шефът ми не го прие. Оставих го да мисли каквото си иска, но никога повече не критикувах бързината на Никол с клиентите.

Той продължи битката с нас по други начини, но това е друга история. 

Това обаче е истинският шибан проблем: За мен това беше шокиращо. Тя беше свикнала. За нея това беше част от работата. (Имам предвид, тя беше наясно, че отношението към нея е различно, защото е жена, не е глупава. Просто не го приемаше за кой знае какво.)

Историята, разказана от Шнайдер, бързо печели попурярност в социалните медии, като помага на много хора да илюстрират несправедливото отношение, което срещат всеки ден. 

В своя профил Холбърг, която вече работи като копирайтър на свободна практика, споделя историята, допълнена от още примери за сексистко поведение от страна на стария ѝ работодател. Тя обръща внимание и върху споделения опит на другите:

„Много жени обърнаха внимание в коментарите и си струва да се повтори: Представете си колко по-зле щеше да е, ако пишеше „Тиеша“ вместо „Никол“. 

(Бел. ред. В САЩ имена като Тиеша, Таниша, Алая, Латоя са по-характерни за жените с афроамерикански корени и често са посрещани с расистки предразсъдъци).

Източник: APlus

Коментари