„Ахтунг! Найн!“, крещях с лошия си немски. И децата, и родителите ме игнорираха.
Противно на стереотипите повечето немски родители, с които се запознах, са обратното на „строги“. Те отдават голямо значение на независимостта и отговорността. Онези родители в парка не пренебрегваха децата си; просто им имаха доверие. Берлин няма нужда от движение „За свободно отглеждане на децата“, защото това е нормата.
Снимка: Guliver / iStock
Ето няколко изненадващи неща, които правят родителите в Берлин:
Не бързат с четенето. Детските градини в Берлин, известни като „kitas“, не наблягат на учебните занимания. Всъщност, учителите и другите родители ме разубедиха да уча детето си да чете. Обясниха ми, че това е нещо специално, което е редно децата да научат заедно, когато започнат училище. Детската градина е за игри и социално обучение. Дори в първи клас академичните занимания не са много на преден план. В нашето училище се учи половин ден, в който има две (две!) излизания навън.
Но не си мислете, че липсата на напрежение в този подход означава лошо образование: според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2012 г. децата в Германия на 15-годишна възраст се справят много над средното международно ниво с четене, математика и природни науки, докато техните много „по-натискани“ американски връстници изостават.
Окуражават децата да си играят с огън. Вкъщи дойде една бележка заедно с екзалтираната ми второкласничка. Правят проект за огъня. Ще ѝ позволя ли да пали свещи и да прави експерименти с кибрит? Заедно запалихме свещи и изгорихме няколко неща, безопасно. Мина чудесно. И все пак тя беше единственото дете, чиито родители не му разрешиха да пуска фойерверки на Нова година.
Позволяват на децата си да правят почти всичко сами. Повечето деца в началните класове ходят на училище и из квартала сами. Някои даже ползват метрото сами. Разбира се, че немските родители са загрижени за безопасността, но обикновено се концентрират върху трафика, не върху отвличанията. Изглежда фактите са на тяхна страна.
