Големият ханш обикновено върви ръка за ръка с по-малък мозък, показват няколко проучвания. Досега обаче не беше ясно кое е първичното – дали качването на килограми вреди на мозъка или вече смалени участъци от мозъка са виновни за това, че хората напълняват.
Две изследвания стигат до извода, че и двата варианта са верни и процесите се усилват един друг. Но все пак първично е нездравословното хранене, твърдят американски учени от Института за психиатрични изследвания в Ню Йорк, ръководени от Антонио Конвит. Центровете на апетита и на възнаграждението в големия мозък на хора с наднормено тегло са по-малки и показват структурни увреждания, пише екипът в сп. "Brain Research". И не само това: по-високи стойности на възпаление в нервната им система сочат, че увреждането продължава с бързо темпо.
Учените изследвали с магнитно-резонансен томограф мозъците на 44 души с наднормено тегло и 19 с нормално, всички над 50-годишна възраст. Анализирали големината на съответните мозъчни участъци, също и съдържанието на вода в тях – много вода е признак за увреждане на нервната тъкан. Измерили също стойностите на белтъка фибриноген, който издава възпаления в нервната система.
Както и при предишни изследвания, стойностите на фибриногена се оказали по-високи при дебелите хора – най-високи в случаите на мозъчни увреждания. Най-големите промени били в два участъка, които играят роля при системата за възнаграждение на мозъка и във вкусовите усещания. Затова учените смятат, че промени в мозъка на хора с наднормено тегло могат да влияят върху начина им на хранене.
Тези участъци са известни в изследването на пристрастяванията, твърди Пол Томсън от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те регулират не само апетита, но и процесите на взимане на решения, които например възпират опасни действия. „Така храненето и наднорменото тегло могат дългосрочно да влияят върху способността за самоконтрол”, смята Томсън.
Тери Дейвидсън от университета Пърдю в Илиноис твърди, че има достатъчно индикации, че омагьосаният кръг започва с храненето. Със свой докторант той създава модел, показващ как се променя мозъкът. Дейвидсън изхожда от твърденията, че богата на захар и наситени мазнини храна може да доведе до намаляване на мисловната дейност при хора и при мишки – при това преди засегнатите да надебелеят. Експерименти с животни показали, че такова хранене директно предизвиква възпалителни процеси в нервната тъкан, което се отразява на структурата на мозъка в двата споменати центъра.
„Увеличават се сигналите, че и деменцията се подхранва от нездравословни храни, наднормено тегло и свързаните с това възпалителни процеси”, казва Томсън. А Конвит допълва, че промяна на начина на хранене на диабетици се наблюдава подобрение в мозъка. Той тепърваа ще проучва дали това важи за всички хора.
