Януш Корчак е псевдоним на Хенрик Голдшмит - полски писател, педиатър и педагог с еврейски произход, който на 29 години се отказва от личен живот, за да се посвети на чуждите деца. От този избор той не отстъпва никоога, дори когато е изпратен в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи. Предложено му е да се спаси, но той отказва и умира през 1942 г. в Треблинка.

Корчак е известен със своите книги „Как да обичаме детето“, „Педагогическа публицистика“ и „Правила за живот“. Гледал е на педагогиката като на наука за любовта към децата и използвал за поощрение усмивките и добрите думи.

Ето най-силните цитати на Корчак за възпитанието и развитието на детето, които е добре да знае всеки родител.

1. Възрастните не бива да учат детето за правото на силния

"Детето е слабо същество. Можем да го издигнем до върха, да го подтиснем против волята му, можем насилствено да го накараме да спре да прави нещо и да унищожим усилията му. Всеки път, когато то не слуша, аз съм по-силен и то знае, че е длъжно да отстъпи. И колкото пъти се опитва да не слуша, толкова пъти ще го накарам да разбере, че трябва да се покори...

На нас ни се струват нормални и невинни пошляпванията, влаченето на детето за ръка, грубите уж „ласкави“ прегръдки. Но кой, кога и при какви изключителни условия се осмелява да блъсне, да разтърси, да удари възрастния?!"

2. Уважавайте незнанието на детето

"Нужно е да уважавате детската личност, това, че тя не знае много неща и да протягате ръка за помощ само тогава, когато тя е действително необходима.

Детето е чужденец, то не знае езика, нито посоките на улиците, не знае законите и обичаите. От време на време предпочита да се оглежда само и трудно ще попита за съвет. Нужен е гид, който вежливо и търпеливо да отговори на въпросите му и да го поведе напред."

3. Детето има право да е такова, каквото е

"Какъв ще стане, когато порасне? - питаме се с безпокойство. Иска ни се децата да са по-добри от нас, представяме ги като съвършени хора от бъдещето. Не бива да се поддаваме на измамни усещания, облечени в красивите думи на егоизма.

Уж ни се иска да проявяваме себеотрицание, а всъщност лъжем себе си и него – детето просто е такова, каквото е."

4. Не бързайте с развитието на детето

"Кога трябва да проходи, детето, кога - да проговори?

...

Продължава на страниците на Новите родители.