1. Английската дума за брак - marriage произлиза от латинската „mas”, която означава  млад мъж, мъжко. Най-ранните известни форми на понятието за брак в английския език датира от XIII век.

2. Над 75% от хората, които сключват брак за първи път, впоследствие се развеждат.

3. Колонията „Онеида”, създадена в Ню Йорк през 1848 г., се застъпвала за т.нар. „сложен” или групов брак, в който всяка жена е омъжена за всеки мъж. В колонията също така практикували и „научен контрол”, където комитет по физическото и психическото здраве наблюдавал бъдещите родители.

4. Откъде идва ритуалът с шаферките? От стара традиция, според която приятелките на булката трябва на сватбата да са облечени в подобни на нейната рокля, за да объркват съперници на жениха, зли духове и разбойници.

5. Брак, сключен преди двамата съпрузи да са навършили 25 години, значително повишава риска от развод. Този риск също така е висок и когато жената е по-стара от мъжа, макар и да не е толкова влиятелен фактор като първия.
 

6. Един от обичаите на италианска сватба е да се строши стъкло или огледало. И противно на поверието, че счупеното огледало е знак за нещастна любов, италианците вярват, че на колкото парчета се разбие стъклото, толкова щастливи години съвместен живот ще има двойката.

7. Английската дума за съпруг – husband идва от древноскандинавската „husbondi”, която означава „стопанин на дома”.

8. Някои учени проследяват произхода на думата „булка” – bride до прото-индо-европейския корен „bru”, който означава „готви, вари бульон”.

9. Терминът жених, младоженец на английски – groom, идва от староанглийската дума „guma”, която означава човек.

10. Нивото на образованост влияе на възрастта, на която хората сключват брак. В държавите с повече висшисти, двойките се свързват в съюз по-късно. Противоположната тенденция се наблюдава в страните с ниска образованост на населението.
 

11.Вероятността първият брак да приключи с развод през първите 5 години е около 20%. При съвместно съжителство, без разписване в гражданското, този показател нараства до 50%.

12. Кодекъст на Хамурапи, датиращ от около 1790 г. до н. е.включва древни вавилонски писания и закона за брака. Те определяли брака като договор, служещ за защита на жената, но и за ограничаването й. В съответствие с този Кодекс мъжът имал право да се разведе с жената, ако се окаже, че тя не може да има деца, или пък ако е „скитница”, която унижава мъжа си и пренебрегва своя дом. Освен това, жената била длъжна да се самоубие, ако бъде заловена в изневяра.

13. Хората, чийто брак се е разпаднал вследствие на семейна трагедия, живеят много по-малко от тези, които са овдовели, имат щастливи семейства или пък никога не са сключвали брак.

14. В Древна Гърция Солон (638-538 г. до н. е.) направил брака задължителен, а в Атина, по времето на Перикъл (495-429 г. до н.е.) мъжете нямали право да заемат определени държавни длъжности, ако нямали жени и деца. В Спарта, самотните и бездетните били презирани от обществото.

15. Церемонията по бракосъчетаване завършва с целувка и този романтичен жест идва от Древния Рим, където целувката имала правна връзка с приключването на договори и означавала, че те влизат в сила.
 

16. Разводът предизвиква стрес, който влияе силно на имунната система и способността й да се противопоставя на болести.

17. През по-голямата част от историята на човечеството бракът в повечето случаи не се е основавал на взаимна любов, а на материална изгода.

18. В края на 19. век бял мъж от Нови Орлеан си направил кръвопреливане от афроамериканка, в която бил влюбен, опитвайки се по този начин да преодолее законите за дискриминация. Така искал да покаже, че вече е от една и съща кръв с нея и двамата могат да се оженят. Не е известно как е завършила тази история.

19. Семейните средно натрупват четири пъти повече пари и активи от самотните. А разведените притежават 77% по-малко ценно имущество от необвързаните.

20. Семейните възрастни хора имат повече шансове да съхранят здравето си дълго време от самотните.

21. Около 60% от семейните работят само на едно място и не се налага да припечелват от допълнителен труд.

22. Първото писмено свидетелство за еднополови бракове е от Древен Рим. Преди налагането на християнството като официална религия такива церемонии се извършвали без особени дискусии.

23. През 1989 г. Дания става първата в историята на християнството нация, която признава юридически еднополовите бракове.

24. Думите съставляват едва 7% от общуването, включително и между съпрузи. Интонацията на гласа е 38%, а езикът на тялото отговаря за останалата част - 55% от взаимоотношенията в съпружеската двойка.

25. Изследователи са установили, че след първите 4 години брак настъпва огромен спад в удовлетвореността от личните взаимоотношения, и значително понижаване на същия показател към седмата-осмата година. В крайна сметка, явно не е случайно, че в световен мащаб половината от всички разводи настъпват през първите 7 години от брака.

26. Семейните два пъти по-често ходят на църква от необвързаните.

27. Семействата с деца се развеждат много по-рядко от бездетните.

28. Броят на съжителства без брак между мъже и жени на 65 години и нагоре е станал два пъти по-голям в периода между 1990 и 2000 година.

29. 15-годишно изследване установява, че повишените нива на щастие при хората до встъпване в брак, са гарант за щастлив семеен живот.

30. Съвременната съпружеска двойка прекарва пълноценно заедно една няколко минути на ден. От времето, предназначено само за един за друг все повече крадат увеличаването на заетостта на работа, появата на децата, телевизията, интернет, увличането по различни хобита, домашните и семейните задължения.

Източник: МениджърНюз