В Торун, Полша се ражда Николай Коперник. По майчина линия е наполовина немец, което предизвиква спорове за националната му принадлежност и до ден днешен.

Коперник влошава отношенията си с римокатолическата църква, след като се превръща в най-отявления защитник на хелиоцентричната теория, която измества Земята от центъра на Вселената. Една идея, която влиза в пълен противовес с католическата догма.

Хелиоцентричната теория съществувала от няколко века, но предимно във фрагментарна форма – забравена във времето вследствие на системна религиозна опресия. Системата на Коперник подчертава седем основни теоретични принципи, описани в неговото съчинение „За въртенето на небесните сфери“, публикувано малко преди неговата смърт през 1543 г. и често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция:

1. Не съществува един център на всички небесни орбити или сфери.

2. Центърът на Земята не е център на света, а само център на тежестта, и на лунната орбита.

3. Всички сфери се движат около Слънцето, което стои като че ли в средата, на всичко.

4. Разстоянието между Земята и Слънцето е нищожно малко в сравнение с разстоянието между нея и звездите.

5. Всички движения, които наблюдаваме на сферата на неподвижните звезди, не принадлежат на нея, а на Земята. Именно Земята с принадлежащите й стихии извършва денонощно въртене около неизменните си полюси, при което небесната твърд и най-горното небе остават неподвижни през всичкото време.

6. Всички движения, които виждаме при Слънцето, не принадлежат на него, а на Земята и на нашата сфера. Заедно с нея се въртим около Слънцето, както и останалите планети, така че Земята извършва едновременно няколко движения.

7. Привидните прави и обратни движения на планетите не принадлежат на тях а на Земята. Следователно нейното движение е достатъчно, за да обясни голям брой от видимите по небето движения.

Коперник също представя и Вселената, като едно затворено пространство, което е ограничено от сферата на звездите.

Теорията на Коперник слага край на многовековните опити на учените да разберат истината за планетите и техните движения, като оборва всички съществуващи до момента научни документи по темата.

Нещо повече - „За въртенето на небесните сфери“ силно разклаща авторитета на църквата. Нейните деятели разбират какъв удар по религията нанася този труд на Коперник, където той принизява Земята до една от планетите. Книгата се разпространява свободно между учените и не минава много време, когато революционното значение на този труд се проявява в пълна сила. Появяват се други учени, които продължават делото на Коперник, като например Галилео Галилей. Те развиват и разпространяват идеята за безкрайността на Вселената, в която Земята е подобна на песъчинка по морския плаж, а световете са неизброимо множество, което принуждава църквата да започне ожесточено преследване на всички последователи на учението на Коперник.