14 септември 1752 г. - Британската империя приема Григорианския календар

14 септември 2017 г., 00:00
741

lyricsaima / Shutterstock

На тази дата Британската империя приема Григорианския календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).

Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар, „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.

Григорианският календар е въведен в употреба за първи път на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.

В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.

Средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.

За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.

Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:

 -   годината е кратна на 100;
 -   годината не е кратна на 400.

Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.

Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г., ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.

Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция и други ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г. Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век - 13 дни.

Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:

 -   последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
 -   първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.

Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.
 

Страници

Коментари