сп. "Обекти"

Някои го смятат за гений, други - за скандалджия, трети – за авантюрист с прекалено голямо его. Сигурно всички са прави. Крейг Вентър се прослави както с разчитането на човешкия геном през 2000 г., така и с препирните и лудата надпревара, в която вкара конкурентите си по пътя към това постижение, чието значение се оценява наравно с кацането на Луната.

Сега отново е в центъра на бурята с намерението си до края на годината да създаде първия в света изкуствен живот. Едни не му вярват, други се кахърят какво ще последва от това.

Американският учен е свикнал с такива реакции. През годините го обрисуваха като “дълбоко нескромен”, “воден единствено от егото си”, наричаха го “Хитлер” и “задник”, принизяваха го до маймуна.

Списание “Тайм” му лепна етикета “лошото момче на науката”. “Ако ме наричат лошо момче, защото започнах битка срещу научната върхушка, то нека си остана лошо момче”, коментира пред сп. “Шпигел” най-известният молекулярен биолог в света след откривателите на ДНК Джеймс Уотсън и Франсис Крик (двамата откриват структурата на ДНК през 1953 г.).

63-годишният Вентър постоянно разтърсва науката, направо е антитеза на онези бюрократи, загубили откривателския си дух някъде между папки и формуляри. Със своето One-Man-Show той изненадва с проекти, които изглеждат невъзможни и с които все иска да промени света. Такава е и амбициозната цел, която си постави, да разгадае ДНК-то на микроорганизмите в световния океан. Също и намерението да спаси планетата от климатичните й проблеми, като създаде бактерии, които да “изяждат” зловредния въглероден диоксид.

Цялата история – в “Обекти”, брой 4 от октомври 2009 г.